Чести са случаите, когато собственикът на имот не разполага с документ, удостоверяващ правото му на собственост. В тази хипотеза влизат и казусите, в които едно лице владее определен недвижим имот и по силата на чл. 79 ЗС, уреждащ придобиването на правото на собственост по давност, е собственик, но не притежава надлежни писмени доказателства за право на собственост върху имота. Разрешение на подобнa ситуация може да се намери чрез производството по съставяне на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, предвидено в чл. 587, ал. 2 ГПК.
Стъпки за реализиране на производството. Обхват на проверката:
Процедурата за издаване на констативен нотариален акт стартира с попълване на Молба-декларация по образец, с която да започва производството пред нотариуса.
В тази молба-декларация се посочват идентификационните данни на молителя, пълното описание на имота с посочване на местонахождение, квадратура, граници, административен адрес, застроена площ, оценката на имота, имената и данните на трима свидетели и подпис на молителя.
Тази декларация се заверява последователно в общинската и областната администрация, за да се удостовери, че няма издадени актове за държавна или общинска собственост по отношение на имота.
Когато е служебно известно, че имотът е собственост на трето лице, това се вписва на гърба на молбите-декларации като се посочват номера и датата на документа за собственост.
Отделно, доколкото издаването на тези удостоверения съставлява административно производство по издаване на индивидуален административен акт, то и практиката е да се публикува известие на сайта на общината за подаденото заявление за заверка на молбата-декларация и издаване на удостоверението за липса на общински актове.
Важно е да се отбележи, че нито общинските, нито областните администрации са компетентни да се произнасят дали молителят е собственик на имота или не. Тяхното задължение е само да удостоверят на чие име е записан имотът в актовите книги на общината и областта, каква е неговата квадратура и граници, данъчна оценка, както и да посочат трима свидетели по предложение на молителя /по възможност съседи на имота/.
Следва да бъде издадена скица/схема на имота от АГКК и удостоверение за данъчна оценка.
Описаните документи се представят на нотариуса.
За да се установи непрекъснатото владение на лицето, претендиращо, че е сосбтсвеник на имота по давност, нотариусът следва да разпита трима свидетели, които да потвърдят това обстоятелство и всички относими към владението факти. Свидетелите се назначават от кмета на общината/посочено от него длъжностно лице от общинската администрация по указание на молителя. Показанията на свидетелите се документират в протокол, който се подписва от свидетелите и остава при нотариуса.
След снемане на свидетелските показания нотариусът издава Постановление, с което признава или отказва да признае молителя за собственик, като при признаване, нотариусът издава констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Така издаденият констативен нотариален акт обявява вписаното в него лице за собственик имота и се вписва в Агенция по вписванията.
Правни последици, предимства на процедурата, възможности за оспорване на акта:
Така издаденият констативен нотариален акт обявява вписаното в него лице за собственик имота.
До отмяна на констативния нотариален акт с влязло в сила съдебно решение същият се ползва с доказателствена сила спрямо всички относно удостовереното в него вещно право.
Констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.
Констативният нотариален акт, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Възможно е нотариалният акт да бъде отменен по съдебен ред, предвиден в чл. 537, ал. 2 от ГПК.
При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна.
