Какво означава В2В договор?
От самото название на договорите “B2B” – „business to business” е виден и обхватът на субектите, между които подобни договори се сключват, а именно самостоятелни търговски дружества, за разлика от “B2C” договорите, насочени към физически лица потребители. B2B договорите са договори, с две или три страни, с предмет на изпълнение в сферата на продажба на стоки, предоставяне на услуги, партньорства, съвместни предприятия и много други.
Приложение на В2В договорите
Този тип договори навлизат бързо в областта на услугите в IT сектора, като алтернатива на сключването на трудов договор с IT специалист- физическо лице. Предимствата са свързани с по-ниски оперативни разходи, по-голяма гъвкавост и възможност за достъп до специфични умения без необходимостта от постоянно наемане на служители.
B2B договорите набират популярност в страни с благоприятна данъчна система за малкия бизнес, което позволява на индивидуалните предприемачи да генерират значителен оборот. Те са особено ценни в ИТ индустрията, където заплатите са високи и сумата преди и след данъци се различава значително.
Държави, в които B2B договорите бързо набират популярност и се установяват като предпочитана форма, най-вече като включват Румъния, Полша, Словения и България.
Правна уредба на В2В договорите
Същевременно, в българското законодателство няма конкретна, изрична нормативна уредба на статута и правоотношенията с предмет подобен тип договори.
В Европейският съюз също правилата, засягащи този тип договори са твърде ограничени и по-скоро са в сферата на нелоялна конкуренция, нелоялни търговски практики, данъчно облагане.
При проучване на въпроса относно действието и прилагането на B2B договорите на територията на различни членки на ЕС, установихме, че в държави като Полша вече има имплементиране на нормативни разпоредби в действащото национално законодателство, касаещи конкретно този тип договори, а в Белгия има и закон.
По отношение на регулацията на отношенията между страните по този тип договори от гледна точка на българското право, доколкото страни по този тип договори са търговци, приложими са разпоредбите на гражданското и търговското право, съответно данъчното право, касаещи именно търговците и търговските сделки.
Изрично отбелязвам и факта, че макар и “B2B” договорите да се наричат неофициално „ИТ трудов договор“, това не са трудови договори, не попадат под обхвата на трудовото и осигурителното право, касаещи отношенията между работодател и служител-физическо лице, съответно не съставляват и граждански договор с физическо самоусигоряващо се лице.
С този тип договор се преодоляват административните изисквания и формалности относно оформянето, регистрирането на трудов договор, известяването на съответните институции за сключения трудов договор. Същевременно, с договора не може да се ползват и въведените с трудовото законодателство механизми за изрична защита на правата на служителя като забрана за извънреден труд, минимални отпуски, защита от уволнение и т.н.
Сключване на В2В Договор, права и задължения на страните
B2В договорът е тип търговски договор, сключван между юридически лица-търговци.
Като такъв, предвид свободата на договаряне, може да се уреди широк спектър от отношения като работно време/период за извършване на услугата, който не попада в традиционния обхват на работното време съгласно трудовото законодателство, съответно гъвкави изисквания за изпълнение на възложената поръчка, конкретни срокове, възнаграждение, опции за приемане на предоставената услуга.
Често в практиката на различни компании-възложители, подобен тип договори се сключват и при Общи условия.
При сключването на B2B договор, възложителят няма задължения за изплащане на данъци и осигуровки към Изпълнителя.
Изпълнителят издава фактура за предоставената по силата на договора услуга, за която възложителят плаща и с това се уреждат отношенията между двете страни по договора.
Съответно, изпълнителят следва да заплати съответните данъци по отношение на доходите си по издадената фактура:
Корпоративен данък – върху всички облагаеми доходи се дължи 10% данък при изпълнител търговско дружество – оод/еоод.
ДДС – Всяко данъчно задължено лице /физическо или юридическо лице /, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец подлежи на задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС. Срокът е 7-дневен от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот.
При извършване на сделки с контрагенти от други държави членки на ЕС, всяко лице /физическо лице или фирма/, извършващо услуги с място на изпълнение на територията на друга държава от ЕС, за които се дължи данък по доставката от получателя – данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, подлежи на регистрация по чл. 97а от ЗДДС.
Освен задължителна регистрация по ЗДДС, има опции и за регистрация по ДДС по избор.
