В практиката нерядко се наблюдава объркване и противоречия при приложението на институтите на перемция на производството по образувано изпълнително дело и настъпването на правните последици на погасяването по давност на задълженията, за събиране на които е образувано принудителното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, ако взискателят /кредиторът/ не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Прекратяването на изпълнителното дело съобразно посочената по-горе разпоредба, т. нар. перемпция настъпва автоматично, по силата на закона, без да е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител за прекратяване.
Съдебният изпълнител само прогласява в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права /например купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Същевременно, при прекратяване на изпълнителното дело в хипотезата на настъпила перемпция, кредиторът има право да си изтегли изпълнителния лист и да образува изпълнителното дело отново.
В Решение № 48 от 14.07.2016 г. по т. д. № 404/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС е дадено разрешение, че бездействието на взискателя за осъществяване на изпълняемото право и настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не води до извод за отпадане на условията за допустимост на изпълнителното производство, нито, че са настъпили обстоятелства, водещи до погасяване на надлежно установено материално право, или до погасяване на правото за принудително изпълнение. Проявено тобездействие на кредитора, водещо до приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не съставлява виновно поведение на кредитора/взискател/, което обективно да препятства възможността за суброгация в правото на принудително изпълнение.
По-конкретно, изтеклия срок за прекратяване на изпълнителното дело по перемция не води до погасяване на вземането, нито до обезсилване на изпълнителното основание и на изпълнителния лист.
Не съществува законова пречка за иницииране на ново изпълнително производство до изтичане на давността.
Тук идва въпросът за приложението на погасителната давност.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК /чл. 330, ал. 1 б. „д“ от ГПК отм./ нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Според мотивите на посоченото тълкувателно решение, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Давността се прекъсва и започва да тече за нов законово определен период с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
По въпроса за приложението на перемпцията и погасителната давност спрямо солидарните длъжници:
Давността тече, спира и се прекъсна за всеки длъжник поотделно. Според чл. 125, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите прекъсването и спирането на погасителната давност срещу един солидарен длъжник няма действие спрямо останалите длъжници.
Прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако този, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността. Тези доводи намират приложение както по отношение на давността между солидарните длъжници, така и при преценката дали е изтекъл срока по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК (в този смисъл Решение № 264815 от 14.07.2021 г. по в. гр. д. № 12980/2020 г. НА Софийски Градски Съд, както и цитираното по-горе Решение № 48 от 14.07.2016 г. по т. д. № 404/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС).
В подкрепа на този извод е и процесуалната уредба на солидарността, тъй като както в общия исков процес, така и в изпълнителния процес, като вид граждански процес, солидарните длъжници са обикновени другари. Техните действия и действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите с изключение на обстоятелството, че удовлетворяването на взискателя от един от солидарните длъжници има погасителен ефект и за останалите, по аргумент от чл. 123, ал. 1 изр.1 от ЗЗД, поради което липсата на изпълнителни действия по отношение на единия солидарен длъжник води и до изтичане на срока спрямо него.
В тази връзка и разпоредбата на чл. 421 от ГПК във вр. с чл. 420 от ГПК, които изрично предвиждат частично спиране на изпълнението само по отношение на едно от няколко задължени лица. Съответно допустимо е и прекратяване на изпълнителното производство на различни основание спрямо различните солидарни длъжници, което да е продиктувано съответно от пасивното или активното поведение на кредитора по отношение на различните солидарни длъжници.
Важно обстоятелство, което следва да се има предвид за приложението на правните последици от изтекла погасителна давност е фактът, че съдебният изпълнител не следи служебно за погасителната давност. При възражения от страна на длъжника за настъпила погасителна давност, редът за упражняването им и оспорване на вземането е предявяване на установителен иск по чл. 439 във вр. с чл. 124 ГПК.
